Видинска окръжна партийна организация
Първите видински социалисти Гаврил Георгиев, Тодор Петров и Иван Генов в началото на 90 години на ХХ век започват упорита разяснителна работа по разпространение на социалистическата идея. През февруари 1893г. е основана от Гаврил Георгиев първата социалдемократическа дружинка във Видин, а през юни и втора такава. В гр.Белоградчик и гр.Кула те са изградени през 1895г. През юли 1898 година под ръководството на Тодор Петров дружинките и партийните групи се обособяват в партийна организация, която застава изцяло на революционно-марксистки позиции. През януари 1906г. видинската организация е разпусната и нейните членове, които презнават партийните решения на БРСДП (т.с.) образуват тесносоциалистическа група под наименованието “Искра”, която през 1910г. се разраства в организация. Важна роля за идейното и организационно укрепване имат Тодор Петров, Хаим Пизанти, Иван Чонос и Александър Ковачев. За нарасналия авторитет на видинските социалисти говори факта за избирането на Тодор Петров през март 1912г. за общински съветник. Ако през 1913г. броят на партийните членове е 70 души, то в 1914г. е 144. Във видин се учредяват женска социалдемократическа група с ръководител Султана Пизанти и младежко дружество – 1916г. Значим успех е избирането на Тодор Петров за депутат в ХVІ ОНС, а след това и в ХVІІ ОНС.
След І конгрес на БКП (май 1919г.) се изгражда и окръжен комитет на партията в състав Тодор Петров – секретар (секретар и на местния комитет във Видин) и членове Хаим Пизанти, Илия Дечев, Иван Чонос, Иван Николов, Хаим Леви, Панайот Каменов.
Презаписването на членовете на БКП (т.с.) се извършва в периода 1919-1920г. От 2416 членове, които има Видинската окръжна организация в нея остават 1911. Видинският партиен окръг е разделен на 19 партийни района, сред които: Видин, Белоградчик, Кула, Димово, Макреш, Брегово, Арчар, Ружинци, Чупрене, Лом и др.
Крупен политически успех е избирането на четиримата представители от листата на БКП (т.с.) Тодор Петров, Хаим Пизанти, Крум Пастърмаджиев и Куно Ст.Бакърджиев за депутати в ХVІV ОНС.
В периода 1920-23г. в изборите за селски общини кандидатите от БКП получават мнозинство от членовете в Брегово, Бела, Горни Лом, Костичовци, Дълго поле, Макреш, Гюргич, Раковица, Ракитница, Репляна, Салаш, Синаговци, Стакевци, Търговище и Цар Шишманово и създават комуни. Изборите са спечелени и в Ново село и Търняне, но изпълнителната власт не позволява образуването на комуни. В изборите за общински съвет във Видин от 16 места се печелят 7. Продължава и работата по изграждането на партийни групи във всички села, а така също и на женските и младежки дружества. Секретар на ОК на БКП е Илия Дечев. Видинският окръжен комитет не остава пасивен наблюдател на неблагоприятните събития след деветоюнския фашистки преврат 1923г. На свое заседание отхвърля тактиката на “неутралитет” и се настоява да се поеме курс на въоръжена борба. Ръководството е поверено на Хаим Пизанти, Илия Дечев и Крум Бъчваров и въстанието е обявено на 22 септември 1923г. в с. Макреш, но не навсякъде избухва, което е една от причините за неуспеха му. Поражението е тежък удар. От строя са извадени много партийни дейци, дадени са скъпи жертви. Започва период на възстановяване на партийните структури, но вече в нелегалност – създаване на легална работническа партия под името “Партия на труда”. След 1924г. започва отново подготовка за въоръжено въстание. Въоръжени отряди от политемигранти провеждат акции във Видинско. По силата на ЗЗД извън законите са обявени БКП (т.с.), БКМС, ОРСС. Отново тежки поражения за окръжната организация. В началото на 1927г. се създават благоприяни условия за изграждането на легална работническа партия и на 1 май 1927г. във Видин се провежда учредителната конференция на Работническата партия, като до края на годината се създават такива и в Кула, Белоградчик, Ружинци, Макреш, Грамада, Брегово, Александрово (Димово), Раковица, Чупрене, Рабиша, Цар Петрово и др. През следващата година започва и изграждането на Работнически младежки съюз – Димово, Чупрене, Ново село, Грамада, Белоградчик, Кула, Видин. За участие в изборит и за обединяване на антифашистките сили членовете на БКП изграждат и Блок на труда. В началото на 1930г. РП има 22 организации и групи с общо 335 членове, а през 1932г. нараства с още 30. След 190то майския преврат (1934г.) РП, РМС, и НРПС са обявени извън закона е над 150 техни членове преминават през затворите във Видин и Лом.
През есента на 1935г. ЦК на БКП образува във Видин отделен партиен окръг обхващащ Видинска, Белоградчишка и Кулска околии. За целта се провежда окръжна партийна конференция, а до края на годината се избират и районни комитети. Възстановен е и ОК на РМС. Започва и работата за изграждането на Народен фронт. В средата на 1941г. Видинската окръжна организация на БРП наброява над 800 членове с действащи организации във Видин, Белоградчик, Кула, Макреш, Димово, Костичовци, Чупрене, Извор, Грамада, Воднянци, Ружинци и др. Започва въоръжената борба на партията срещу монархо-фашизма. През септември 1941г. е формирана Макрешка бойна група, а след това във Видин, Димово, Рабиша, костичовци, Извор, Брегово, Скомля, Воднянци, Синаговци и т.н. е спазвайки указанията на ЦК най-активните дейци на партията преминават в нелегалност. През март-април 1942г. се образува първата партизанска чета в района на с.Макреш. С началото на следващата година започва и изграждането на отечественофронтовските комитети. През есента на 1942г. Видинската партизанска чета прераства в отряд “Георги Бенковски”, който след множество акции е подложен на жестоко преследване. В януарските боеве на 1944г. при Макреш, Кладоруб и Калугер отрядът дава 17 свидни жертви.
След 9-то септемврийската победа първите легални партийни конференции на БРП (к) се провеждат на 05.11.1944г. в гр.Кура и на 12.11.1944г. във Видин и Белоградчик. На V конгрес на БРП (к) партията отново приема името БКП.
